Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future
Green organizations for sustainable future

Online training Bulgarian

1. Практики на справедлив преход

1.1.            Контекстът на справедливия преход: изменение на климата и екологосъобразен бизнес

Човешката дейност е една от причините за наблюдаваното изменение на климата[2], което благодарение на тази дейност допринася за увеличаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата, което води до парников ефект (фигура 1).

 

Фигура 1 Механизъм на „парниковия ефект“

sustainable-future.eu

Източник: собствено проучване.

 

Парников ефект се нарича увеличаването на температурата на планетата, причинено от наличието на парникови газове в атмосферата[3]. Само по себе си този механизъм е благоприятен за човека и растенията, защото създава условия за развитието на живота. Увеличаването на парниковите газове в атмосферата обаче води до засилване на парниковия ефект и до значително затопляне в световен мащаб , т.е. до повишаване на средната температура в световен мащаб. Това не е непременно добро за живота на Земята.  Въпреки че глобалното изменение на климата обикновено се свързва с повишаване на температурата, всъщност всички елементи на конюгираните климатични системи и водните ресурси се променят и в резултат — много физически, биологични и човешки (социално-икономически) системи[4].
Ледниците се топят с тревожна скорост, солеността на морската вода е намалена, което води до разграждане на организмите, живеещи в нея (например коралови рифове), райони са изложени на екстремни метеорологични явления — наводнения или суша. Жизнената среда на животните се променя и тъй като някои видове не могат да се адаптират към промените, те са обречени на изчезване. Това означава, че околната среда също се оказва неприятелска за човека: горещините в комбинация с алергени във въздуха оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на човека и човешката безопасност и живот са застрашени от природни бедствия.

 

През последните 40 години глобалната температура непрекъснато се увеличава и перспективите за бъдещето предвиждат допълнително, дори по-интензивно глобално затопляне. Ако човешката дейност е отговорна за по-голямата част от настоящото затопляне, може да е възможно да се ограничи затоплянето в дългосрочен план чрез подходящо оформяне. Това, което човечеството може да направи, за да спаси планетата за бъдещите поколения, е да се сведе до минимум отрицателното въздействие на неговите дейности чрез намаляване на емисиите на парникови газове, изпускани в околната среда. Съществува обаче необходимост от координирани и глобални действия за прекратяване на засилването на парниковия ефект, което до голяма степен се дължи на увеличаването на изгарянето на въглища, нефт и газ, както и на обезлесяването. Това важи с особена сила за отраслите, отговорни за значителни емисии на парникови газове, като например: енергетика, селско стопанство (емисии на метан и азотен окис), транспорт, заселване, управление на отпадъците, търговия и услуги. Това означава, че човечеството е изправено пред необходимостта от енергиен преход, който променя начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия, и технологиите за нейното генериране и придобиване.  Това означава изоставяне на производството и използването на енергия от енергийни източници като нефт, газ и въглища за генериране и използване на енергия с ниски емисии и нулеви емисии на енергия от възобновяеми енергийни източници. Тази промяна понякога се нарича също преход към нисковъглеродна икономика (декарбонизация на икономиката) или неутрална икономика.

 

Докато икономика с високо съдържание на въглерод означава икономика, основана на традиционни технологии и горива нагоре по веригата, отговорни за високите емисии на парникови газове и в резултат на приноса към глобалното затопляне и изменението на климата, икономиката с ниски нива на въглеродни емисии е обратното и разчита на екологични технологии и източници. Икономика с ниски въглеродни емисии е икономика, която постига резултати в областта на дългосрочния растеж и използва ресурсите по най-ефективния начин, като същевременно свежда до минимум емисиите и отрицателните въздействия върху околната среда. Неутрална икономика или неутралност по отношение на климата означава такава форма на човешка дейност на Земята, която не поражда никакви „нетни“ емисии на парникови газове. Това е свързано с максималното намаляване на емисиите на CO2 в промишлеността, транспорта и енергетиката, както и с устойчивостта на тези емисии, които не са намалени чрез увеличаване на поглъщания, например чрез засаждане на дървета.

 

Описаните процеси са от интерес за специалистите в различни области, които се стремят да отговорят на редица въпроси и опасения. Това знание, поради факта, че засяга всеки от нас, защото въз основа на него можем да оформяме условията на живот, изисква насърчаване и повишаване на обществената осведоменост в това отношение. За Европейския съюз околната среда, устойчивото развитие и преходът към нисковъглеродна икономика вече са в центъра на вниманието в продължение на много години и това е отразено в редица съвместни действия и инициативи, а неотдавна и от Европейският зелен пакт или The European Green Deal).   Темата също така е широко обсъждана в медиите, за да може ежедневието ни да се превърне в специализирани условия в тази област. Макар че понятието „екология“ обикновено се свързва със зеленият цвят, то се разбира и не се нуждае от допълнително обяснение, но не могат да бъдат ясни такива нови термини, еднакво и често пъти използвани. В този контекст следва да се споменат тези термини, които са описани като „зелени“, т.е. екологични, екологосъобразни/организационни или „зелени“ работни места.

 

Зелена икономика: подход на управление, насочен към намаляване на използването на природни ресурси, производство на по-малко отпадъци, намаляване на емисиите на парникови газове и намаляване на социалното неравенство. Това е икономика, която допринася за благоденствието и социалното равенство, като същевременно намалява рисковете за околната среда и недостига на ресурси[5] и е един от начините за балансиране на развитието. В стратегията „Европа 2020“ зелената икономика се определя като икономика, която осигурява растеж, създава работни места и премахва бедността чрез инвестиране и опазване на природния капитал, от който зависи оцеляването на планетата в дългосрочен план. Контрастира с т.нар кафява икономика, т.е. икономиката, основана на експлоатацията на изкопаеми горива и невъзобновяеми ресурси[6]. По този начин това означава не само да се вземат предвид екологичните аспекти на всеки процес на вземане на решения и на всеки производствен процес през целия му цикъл, но и да се вземат предвид околната среда и нейните ресурси, желанието да се защитят тези ресурси за бъдещите поколения (осъществяване на вътрешни връзки) и достъпът до тези ресурси в глобален мащаб. Това, което е характерно за понятието „зелена“ икономика, е многостранното му естество, тъй като в него се вземат под внимание три основни аспекта[7]: икономически, социален и екологичен. Икономическият аспект се отнася до стимулирането на икономическия растеж, като се отчита екологичната отговорност (екологичен аспект), като същевременно се преследват социални цели, като например увеличаването на социалното приобщаване, осигуряването на справедливост между поколенията и намаляването на бедността и неравенството.

 

Екологосъобразните предприятия (зелени организации) — в съответствие с Международната организация на труда (МОТ)[8], това са предприятия, които по същество имат право да печелят пари, и прилагателното „зелен“ означава, че това се прави по устойчив начин, без да се нанасят вреди на околната среда. Зеленият бизнес може да бъде екологосъобразен по два начина. Първо, дружеството е екологосъобразно, когато става въпрос за екологосъобразни продукти или услуги. Примери за такава екологосъобразна дейност могат да бъдат предприятия, работещи в областта на отпадъците или в областта на възобновяемата енергия. Първите насърчават опазването на околната среда чрез събиране и преработване на отпадъци, рециклиране, компостиране или използване на отпадъците, докато последните произвеждат, инсталират или поддържат слънчеви панели, които произвеждат чиста енергия за околната среда.  Често продуктите/услугите на такива зелени дружества използват технологичните иновации.

 

Друго „екологизиране“ на дружество, осъществяващо дейност в традиционните сектори, и предлагането на традиционни продукти/услуги се основава на зелени процеси. Например, фризьорски салон развива зелен бизнес, когато използва оцветители и стилизиращи продукти, изработени от органични вещества, има инсталирани соларни панели за осигуряване на работа с електричество и оборудване или е поръчал използвани мебели и оборудване. Друг пример може да е производител на облекло, който използва органични суровини (напр. памук, багрила), филтрира отпадъчните води, за да бъдат използвани повторно за напояване, или е инсталирал светодиодно (LED) осветление.

 

Това означава, че предприемачите имат два пътя към „зелени“ предприятия: те могат да доставят екологосъобразни продукти/услуги или да извършват своите дейности въз основа на екологосъобразни или чисти технологии.

 

„Екологизирането“ на дейностите на традиционните промишлени отрасли може да има много различни възможности. Въпреки това основните стълбове на промените в стопанските процеси са определени за по-екологосъобразни[9] и са: 1) рециклиране и намаляване на отпадъците, като се спазват следните принципи: намаляване, повторна употреба, рециклиране, разделяне на отпадъци, използване по екологосъобразен начин; 2) спестяване на вода и енергия, препоръчителните правила са: икономия на топлина и електроенергия, пестене на вода, използване на енергоспестяващо оборудване, използване само при нужда, използване на възобновяеми източници; 3) зелено снабдяване, препоръчителните правила са: придобиване на екологични материали/продукти, срещащи се на местно ниво, избор на екологосъобразни доставчици; 4) зелено разпространение, препоръчителните правила са: избягване на транспортиране до отдалечени места, използване на екологично чисти транспортни методи, сътрудничество с дистрибутори, които се грижат за благото на околната среда; 5) достоен труд, препоръчаните правила са: създаване на условия за продуктивен труд, осигуряване на справедливо заплащане, създаване на безопасни и хигиенни условия на труд, социална закрила, равни възможности и равно третиране.

 

„Зелените“ работни места на Международната организация на труда (МОТ) са тези, които спомагат за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, което води до устойчиви от екологична, социална и икономическа гледна точка предприятия и икономики. Това е работно място, което допринася за: намаляване на използването на енергия и природни ресурси, намаляване на емисиите на парникови газове, намаляване на отпадъците и замърсяването и опазване и възстановяване на екосистемите. С други думи, „зелените“ работни места са предназначени за всички работни дейности в подкрепа на зелената икономика. Приема се, че зелените работни места изпълняват две важни функции[10]: първо, те имат новаторско измерение в замяната и попълването на традиционно дефинираните работни места и, на второ място, предоставят основата за създаването на нова рамка за управление чрез свързване със съвременни, екологично ефективни технологии на бъдещето. На практика този термин се свързва със заетостта в сектора на енергията от възобновяеми източници. Научните изследвания в областта на зелените работни места могат да помогнат за оценка на динамиката на прехода към екологична икономика и за определяне на подкрепящите фактори, които евентуално биха възпрепятствали създаването на такива работни места като нов сектор на пазара на труда.

 

Международната организация на труда изчислява, че до 2030 г., поради промените в устойчивото развитие в енергийния сектор, в света ще бъдат създадени приблизително 18 милиона нови работни места.[11]
През 2017 г. заетостта в сектора на възобновяемата енергия възлиза на 10,3 милиона работни места и се увеличава с 5,3% в сравнение с предходната година.  Международната агенция за възобновяема енергия
[12] посочва, че 43 % от тези служители са заети в Китай и само малка част от тях са в Африка. Така създаването на нови работни места в резултат на икономическия преход ще зависи от съществуващите сравнителни предимства на регионите и от специалните политики в подкрепа на конкретни действия.

 

Изменението на климата и политиките за смекчаване на отрицателното им въздействие оказват значително въздействие върху непосредствената среда, живота, заетостта, доходите и общностите в целия свят. Хората с ниски доходи са особено тежко засегнати от всички отрицателни последици, тъй като те обикновено живеят в най-уязвимите райони и нямат възможност да се защитят срещу тези заплахи.  Като цяло се счита, че до 2030 г. повече от 100 милиона души могат да изпаднат в крайна бедност в резултат на изменението на климата. Социалната закрила може да намали този размер до 20 милиона[13]. Освен това прилагането на индустриалните промени, произтичащи от политиките за намаляване на мащаба на промишлеността, ще доведе до риск от загуба на работни места за много работници. В същото време развитието на „зелени“ предприятия ще създаде нови работни места и възможности за онези, които са загубили работата си. Този преход обаче ще изисква спазване на определени правила и принципи, за да се гарантира сигурност на доходите и плавен преход за уязвимите лица, но също така и да се предприемат действия, за да се гарантира, че те развиват уменията, от които се нуждаят при нови обстоятелства.

 

Заключение

  1. Човешката дейност засяга глобалното затопляне и по този начин допринася за промени в околната среда, които водят до отрицателни последици както за хората, така и за самите животни и растения.
  2. Фактор, който допринася за глобалното затопляне, е неговата дейност, водеща до увеличаване на емисиите и съдържанието на парникови газове.
  3. Намаляването на емисиите на парникови газове в атмосферата ще забави глобалното затопляне за дълъг период от време.
  4. Преходът към нисковъглеродна (или неутрална) икономика обаче изисква структурни промени, които могат да имат отрицателни последици за пазара на труда и работниците в секторите с висок въглероден интензитет.
  5. Преходът към екологосъобразна икономика с ниски нива на въглеродни емисии е отразен в широко използваната терминология и в „зеления“ подход на обичайно използваните термини. Поради това имаме зелена икономика, „зелени“ организации, „зелени“ работни места и „зелени“ предприятия за създаване на екологичен етикет.
  6. Справедливият преход се отнася до идеята за: как да се стимулира трансформацията на икономиката, за да се ограничат нейните отрицателни последици?

 

Проблеми за обсъждане

1 Индивидуален аспект на връзката между хората и околната среда. Въпроси за обсъждане: Как всички имат въздействие върху околната среда? Като служител ли засяга околната среда? Ще бъдат ли достатъчни индивидуални ангажименти за опазване на околната среда за защита на Земята от по-нататъшно изменение на климата?

 

2 Познания и осведоменост по въпросите на околната среда на ниво персонал и управленско ниво. Въпроси за обсъждане: имат ли персоналът/ръководителите достатъчно познания за проблемите, причинени от изменението на климата, и за причините за необходимата икономическа трансформация на света?  Как могат да се популяризират тези знания в условията на предприятието?

 

3 Възможности за подобряване на работното място/предприятието, за да бъдат по-екологични (по-зелени). Въпроси за обсъждане: какво може да промени предприятието/работника, за да стане по-екологосъобразно? Какви са пречките пред тези промени? Има ли възможности за тяхното преодоляване?

 

1.2.            Произход и съдържание на понятието „справедлив преход“

Терминът справедливият преход придоби популярност не само в Европа, но и в целия свят. Както при много от практиките в областта на управлението на човешките ресурси, началото на справедлив преход следва да се разглежда в практиката на предприятията от САЩ през 70-те години на  20 век[14]. Tony Mazzocchi[15] е широко признат за баща на онова, което сега е известно като справедлив преход, а самата концепция е резултат от усилията му да съгласува екологичните и социалните проблеми.

 

През 50-те години на ХХ век. T. Mazzocchi призова за подкрепа за служителите на САЩ, които могат да загубят работата си в резултат на дейностите, свързани с мирни движения и намаляване на производството на оръжия. По-късно през 60-те и 70-те години бяха положени значителни усилия за подобряване на условията на труд в областта на здравето и безопасността. Впоследствие, през 90-те години на миналия век, когато глобалното затопляне беше потвърдено в резултат на широкомащабното използване на изкопаеми горива, той работи за създаването на специална програма (т.нар. супер основа) за работниците, който да предоставя подкрепа и помощ на засегнатите от политиките в областта на околната среда. Като аргумент в подкрепа на правото да се предприемат такива мерки, той посочи, че тези служители работят всеки ден в трудни, често вредни за здравето условия, за да осигурят на света материали и енергия. Следователно, помощта за тях в тази ситуация не е социална изгода, а подкрепата, която са спечелили и заслужават да могат да започнат отначало. Не е възможно, дори в интерес на опазването на околната среда, всеки работник да бъде обременен с толкова висока цена като загубата на работа. Разходите за прехода към по-екологична икономика следва да бъдат разпределени поравно между обществото като цяло. Поради отрицателните конотации на първоначално използвания термин терминът „супер основа“ се заменя с термина „справедлив преход“. Този термин беше въведен за първи път от L. Leopold и B. Kohlera в Международната съвместна комисия за водите на Големите африкански езера през 1995 г.[16] Концепцията за справедлив преход стана по-популярна сред работещите в северноамериканските синдикати. Други значими синдикални организации заявиха официалната си подкрепа за тази идея.

 

Какво означава справедлив преход? Различното му разбиране отразява многообразието от политически и идеологически убеждения, което се изразява в широк кръг от очаквания за справедлив преход: от обикновено търсене на работни места в зелената икономика до радикална критика на капитализма и отхвърлянето на пазарните права[17]. От научна гледна точка е доста трудно в литературата да се определи едно общоприето определение за справедлив преход. Първо, това се дължи на факта, че се извършва справедлив преход от експерти от различни области, т.е. климат, енергетика и околна среда[18]. Във всяка от тези области става въпрос за „справедлив преход“, който има за цел да се разглежда по различен начин чрез провеждане на научни изследвания както в областта на климата, така и в областта на енергетиката и опазването на околната среда. Климатичната справедливост се отнася до разпределението на ползите и тежестите, произтичащи от изменението на климата от гледна точка на правата на човека; енергийната справедливост се отнася до прилагането на правата на човека през целия енергиен жизнен цикъл (от началото до края)[19]; а екологичната справедливост има за цел да третира всички граждани еднакво и да ги включва в разработването, изпълнението и прилагането на закони, разпоредби и политики в областта на околната среда. Подобно разграничение е важно за изследователите, докато от индивидуална гледна точка на член на конкретна общност отговорът на въпроса, който на практика стои зад лозунга „справедлив преход“ и как го засяга, изглежда много по-важен.

 

И тук идва вторият проблем, свързан с трудността да се идентифицира по уникален начин същността на един справедлив преход, тъй като не съществува един-единствен, правилен и широко използван модел. Също така е трудно да се посочи строго определен набор от правила, спазването на които ще доведе до обозначението „справедлив“, защото постигането на „справедливост“ може да изглежда различно при всички обстоятелства. Ето защо справедливият преход е по-скоро визия и процес, които трябва да бъдат договорени и приложени в географски, политически, културен и социален контекст[20]. Това, което е справедливо и правилно в един случай, може да се разглежда като несправедливо в друг. Осъществяването на справедлив преход в държава с нисък обществен достъп до социална сигурност и производство, силно зависимо от изкопаемите горива, е много по-трудно, отколкото в държава с развита социална закрила и диверсифицирана икономика.

 

Ето защо може да се каже, че един справедлив преход — на национално и регионално равнище — е процес на разработване на планове, стратегии и инвестиции за бъдещето, където всички работни места са зелени и достойни, емисиите са нетни в нулево положение, бедността вече не е проблем, а общностите — проспериращи и устойчиви към изменението на климата[21]. Действията в областта на справедливия преход, разработени като част от социалния диалог между правителствените длъжностни лица, служителите и работодателите, изграждат доверие и подкрепят ефективни трансформации. Що се отнася до предприятията, преходът е процес на планиране и прилагане на мерки за намаляване на емисиите въз основа на социален диалог между работниците и работодателите, който включва и веригата на доставки на предприятието. Той има за цел намаляване на емисиите и повишаване на ефективността на ресурсите по начин, който защитава съществуващите работни места и генерира нови такива, носи колкото е възможно положително въздействие върху работниците и местните общности и увеличава максимално търговските ползи от прехода към нисковъглеродна икономика.

 

Що се отнася до препоръките за това как трябва да се извърши преходът, така че тя да може да бъде описан като „справедлив“, както вече беше споменато по-рано, няма ясна рецепта, а по-скоро са формулирани „набори от препоръки“, които да помогнат за постигането на справедлив преход. Широко признат документ, в който се посочва как следва да се осъществи справедливият преход, е насоките на Международната организация на труда[22] и включва набор от ръководни принципи за заинтересованите страни, участващи в прехода.

 

Например МКС[23] посочва, че справедливият преход може да бъде постигнат чрез социално отговорни и екологосъобразни инвестиции и прилагането на стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Осигуряването на достоен труд и социална закрила за хора, които са загубили работните си места и доходите си в резултат на промени в икономиката с цел намаляване на отрицателните последици от човешката дейност, също е важна стъпка в процеса на справедлив преход. Според МКС практиките на справедлив преход могат да се различават в зависимост от различията между отделните държави и общности. Въпреки това, сред основните елементи на справедливия преход, МКС изброява[24]:

  • Големи публични и частни инвестиции в дългосрочна устойчива промишлена политика за създаване на „зелени“ работни места.
  • Ранно определяне на въздействието на опазването на климата върху заетостта.
  • Предварително планиране на действия за компенсиране на неблагоприятните въздействия върху опазването на климата.
  • Социално осигуряване, включително социална обезпечаване, подпомагане на доходите, съответствие между търсенето и предлагането на работа и безопасен достъп до здравни, енергийни, ВиК услуги.
  • Обучение и образование за целите на изграждането на нови кариери за засегнатите лица.
  • Широки консултации със заинтересованите страни.
  • Разработване и прилагане на „план за диверсификация и адаптиране към изменението на климата „за всеки регион и общност, изложени на риск, като алтернатива на „пазарно приспособяване“, което ще доведе единствено до несгоди и противопоставяне на действията в областта на опазването на климата.
  • Защита на икономическата дейност на общностите, включително нови енергийни технологии и икономическа диверсификация.

 

Посочените действия, попадащи в обхвата на справедливия преход, имат две основни цели:

  • Първо, те предоставят възможност за преобразуване на икономиката по начин, който създава работни места, достъпни и за хората, изложени на риск от изключване, както и за тези с ниски доходи.
  • На второ място, те са предназначени да засилят грижите и защитата на работниците и на общностите, работещи в отрасъла на изкопаемите горива, така че промените да не се отразят неблагоприятно на заетостта, а служителите в сектори, базирани на тези технологии, да не станат жертва на преобразуването.

 

Справедливият преход включва набор от мерки, адаптирани към преобладаващите условия. Прилагането на тази концепция следва да включва широк кръг от заинтересовани страни, с ключови инструменти за нейното прилагане, социален диалог и преговори. „Справедлив преход“ означава[25]:

  • инвестиране в работни места — създаване на възможности за достоен труд в сектори, които намаляват емисиите и помагат на общностите да се приспособят към изменението на климата;
  • зачитане на приноса на работниците в производството на изкопаеми горива за текущия просперитет и осигуряване на подпомагане на доходите, преквалификация и заетост другаде и гарантиране, че възрастните работници ще могат да се пенсионират;
  • гарантиране на социалната сигурност и зачитането на правата на човека;
  • инвестиции в реконструкция на общността, благодарение на които регионите, които преживяват енергийна и индустриална трансформация или изменение на климата като пилотни, ще си върнат вярата и доверието във властите;
  • подкрепа за споделянето на иновации и технологии, които дават възможност за бързо преструктуриране на производствените и енергийните предприятия, както и за всички други сектори на икономиката;
  • участието на работниците и общностите в създаването на секторни планове за преобразуването на мегаполисите;
  • формализиране на професии, свързани със спасяването, възстановяването на общността и укрепването на устойчивостта на природни бедствия, свързани с климата;
  • използване на социалния диалог с участието на всички заинтересовани страни и интегриране на колективните преговори с работниците и техните синдикати в дейности, свързани с промените на работното място, ефективното използване на ресурсите и развитието на уменията.

 

Обстоятелствата и мотивите зад създаването на концепцията за справедлив преход насочват към най-благородните цели. Това обаче не означава противопоставяне на това понятие. Обикновено тази резистентност произтича от следните условия:

  • Служителите на базата на техния опит и наблюдения как са били третирани от години имат чувството, че пред икономическата трансформация те просто ще бъдат изоставени и оставени да се оправят сами. Работниците се страхуват от промени, които са свързани с намаляването на заетостта.
  • Практиката, преживяна от служителите, главно във въгледобивната промишленост, показва, че настъпват промени, поради факта, че една четвърт от тази промишленост вече е ликвидирана, но в очите на служителя те нямат нищо общо със справедливия преход, като служителите в отрасъла поемат разходите за тези промени. С оглед на тези доводи справедливият преход е само „покана за тържествено погребение“.
  • Терминът „справедлив преход“ също се третира като параван.

 

Критиците на този термин[26] обаче не предложиха алтернатива. Ето защо остава открит въпросът: ако не справедлив преход, какъв да бъде в замяна? До този момент няма значима алтернатива. Остава само да се гарантира, че благородните идеали, съдържащи се в този термин, не остават на книга, а са последвани от конкретни дейности, които ги привеждат в действие.

 

Освен това следва да се отбележи, че участниците, включително правителствата, предприятията, работниците и общностите, са склонни да защитават статуквото и да поддържат промишлените отрасли с високи въглеродни емисии, дори когато поемат огромни разходи, не са икономически изгодни и няма изгледи за по-нататъшното им развитие[27]. Това нежелание за промяна и противопоставяне срещу въвеждането на по-екологични технологии (т.нар. въглероден блокаж) може да бъде преодоляно благодарение на справедливия преход  Чрез изготвяне на планове за промяна и включване на онези, които могат да загубят в процеса на справедлив преход в своето развитие, може да се разруши първоначалното противопоставяне и да създаде условия за нови климатични съюзи. Следователно, справедливият преход, в допълнение към основното намерение, т.е. свеждане до минимум на отрицателните ефекти и увеличаване на възможностите, също подкрепя прилагането на политиките в областта на климата.

 

Един справедлив преход се основава на убеждението, че идентифицирането на предизвикателствата и трудностите и своевременното предприемане на превантивни действия обикновено водят до много по-добри резултати, отколкото липсата на действия или изчакването прекалено дълго. Проактивно отношение с концепция за справедлив преход може да намали отрицателните, като същевременно увеличи максимално положителните ефекти от трансформацията на икономиката, като по този начин се осигури допълнително време за работниците и промишлеността да се подготвят сами. Справедливият преход представлява също така възможност за активна подкрепа на общностите и работниците, в тясно сътрудничество с предприятията, за предоставяне на помощ и нови възможности на онези, които могат да загубят. Този проактивен подход се подкрепя от предишния опит, което предполага, че бездействието и предприемането на действия могат да струват скъпо. Това може да доведе до високи разходи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Тези разходи включват продължаване на финансовата подкрепа за тези отрасли, разходите за преквалификация на работниците и обезщетенията за безработица, както и разходите за здравеопазване и за опазване на околната среда, които увеличават алтернативните разходи за забавянето на диверсификацията на икономиката. Един по-добър и по-социално приемлив резултат може да бъде постигнат своевременно чрез предвиждане на промените и реагиране на тези промени.

 

Заключение

  1. Концепцията за справедлив преход се заражда през 50-те години на миналия век, развиващ се през всички тези години, като синдикатите дават основен принос за неговото създаване и развитие.
  2. Концепцията за справедлив преход може да бъде анализирана от гледна точка на съставните ѝ елементи: климатична, енергийна и екологична справедливост.
  3. Справедливият преход може да се разглежда и като набор от правила, които трябва да бъдат спазвани, за да може преходът към нисковъглеродна икономика да бъде от полза за всички заинтересовани страни.
  4. Въпреки оптимистичните предположения, концепцията за справедлив преход създава съпротива и страхове, които от една страна са резултат от страх от промяна и привързаност към статуквото, дори да не ни помогне, а от друга страна от вярата, че най-високата цена за промяна се поема винаги от най-слабите/най-бедните.

 

Проблеми за обсъждане

1 Индивидуален аспект на връзката между хората и околната среда. Въпроси за обсъждане: Как всички имат въздействие върху околната среда? Като служител ли засяга околната среда? Ще бъдат ли достатъчни индивидуални ангажименти за опазване на околната среда за защита на Земята от по-нататъшно изменение на климата?

About the project

About the project

Sustainable Future
Main activities

Main activities

Knowledge sharing
Main objectives

Main objectives

Dialogue and consultation
Key results

Key results

Trainings & seminars
Green organizations for sustainable futureGreen organizations for sustainable future

I agree to the processing of data in accordance with the Privacy Policy. If you do not agree, please disable cookies in your browser. More →

Changes to the Privacy Policy


In accordance with the legal requirements imposed by the Regulation of the European Parliament and of the Council (EU) 2016/679 of 27 April 2016 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data and repealing of the Directive 95/46/WE, a new Privacy Policy applies on this Website, which contains all information regarding the collection, processing, and protection of personal data of users of this Website.

Furthermore, we remind you that for the correct operation of the website we use information stored in cookie files. You can change the cookies settings in the settings of your browser. If you do not agree to the use of cookies on this Website, please change the settings in your browser or leave the Website.

Privacy Policy