Заключение
Социалните проблеми, произтичащи от прехода, не могат да бъдат разрешени от фактическа страна. Както ЕС, така и неговите държави членки трябва да вземат предвид социалното въздействие от самото начало и да прилагат изцяло всички съответни политики, за да облекчат този проблем. Бюджетът на ЕС, политиките в областта на заетостта и социалните въпроси и политиката на сближаване могат да намалят социалните и териториалните различия в Съюза (COM 18, стр. 24). Подкрепата за справедлив преход се осъществява в рамките на европейския стълб на социалните права и се съсредоточава основно върху подкрепата за прехода с адекватни системи за социална закрила, приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Развитието на уменията е от съществено значение. Хората ще имат нужда не само от специфични професионални умения, но и от „ключови умения“ в области като науката, технологиите, инженерството и математиката. Инвестирането в промяната и повишаването на квалификацията на населението е от съществено значение, за да не се пренебрегва никой. Преходът към нулеви нетни емисии на парникови газове не е само нов вид технологии и работни места. Той е в сърцето на хората и ежедневния им живот, начинът, по който европейците работят и се движат, живеят заедно. Преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове може да се увенчае с успех само ако гражданите приемат промяната, поемат ангажимент и преживеят прехода като полезен за тях и техните деца.
[1] Z. Pietrzak, Човекът и околната среда — винаги ли има частица разрушение в идеята за прогрес? 20-та годишнина от раждането на Жан Дорста (1924—2001 г.), Култура и ценности, № 13, 2015 г., стр. 95—132.
[2] Изменението на климата и причините за него е по-вероятно да бъдат намерени в: Solomon S., Qin D., Manning M., Chen Z., Marquis M., Averyt K.B., Tignor M., Miller H.L. (ред.) Промени в климата 2007 г.: Основата на физическата наука. принос на работна група I към Четвъртия кръг на оценка, Доклад на Междуправителствената експертна работна група за изменението на климата Пресслужба на университета Кеймбридж, Кеймбридж, Обединено кралство, 2007 г., Z.W. Kundzewicz, Именение на климата, причини и последици от изменението на климата — забележки и прогнози, анализ на земните форми, том 15, 2011, стр. 39—49. 15, 2011 г., стр. 39–49.
[3] Парниковият ефект се дължи на малка група газове (само няколко процента от състава на атмосферата), които позволяват свободното преминаване на краткосрочното слънчево излъчване към земната повърхност и поглъщат дългосрочната термална радиация, излъчвана от Земята в атмосферата. Обменът на радиация между тези газове в атмосферата и на топлина от земната повърхност означава, че атмосферата се нагрява и излъчва във всички посоки, включително повърхността на земята, като това води до нейното допълнително нагряване. Този „естествен“ парников ефект увеличава световната средна температура на планетата от -18 °C до + 15 °C, създавайки възможности за развитие на биологичния живот, вж. B. Obrębska-Starklowa, Парниковият ефект и изменението на климата, KOSMOS 1993 г., том 42 (1), стр. 65-78
[4] Z.W. Kundzewicz, Именение на климата, причини и последици от изменението на климата — забележки и прогнози, анализ на земните форми, том 15, 2011 г., стр. 39–49.
[5] Към зелена икономика: Пътища за устойчиво развитие и намаляване на бедността —
Синтез за отговорните за съставяне на политики, www.unep.org, стр. 2—4.
[6] A. Sulich, Значението на икономиката за устойчиво развитие, Rynek – Społeczeństwo – Kultura | Брой 4(30), 2018 г., стр. 24—27.
[7] B. Ryszawska, Зелената икономика в стратегическите документи на Европейския съюз, Ekonomia i Środowisko, № 3 (46), 2013, стр. 26—37.
[8] Брошура „Зелен бизнес“ (Green Business Booklet), Международна организация на труда, Женева, 2017 г., стр. 7.
[9] Брошура „Зелен бизнес“ (Green Business Booklet), Международна организация на труда, Женева, 2017 г., стр. 7.
[10] B. Fura, M. Fura, „Зелени“ работни места в държавите от Европейския съюз — емпирично изследване, Acta Universitatis Lodziensis Folia Oeconomica, № 2 (319), 2016 г., стр. 39—53.
[11] Международна организация на труда (МОТ) (2018 г.). Екологизиране с работни места. Световна заетост и социални перспективи за 2018 г. Международна служба по труда, Женева.
[12] Енергия от възобновяеми източници и работни места: Годишен преглед 2018 г., Международна агенция за възобновяема енергия, Абу Даби, 2018 г.
[13] Международна конфедерация на синдикатите — Кратък преглед на икономическата и социалната политика: Ролята на социалната закрила в един справедлив преход, https://www.ituc-csi.org/Social-Protection-in-a-Just-Transition?lang=en
[14] „Справедлив преход“ — Какво точно представлява това? Анализ на езици, стратегии и проекти, Съвместен проект за: Трудова мрежа за устойчивост и стратегическа практика: Проект „Политики за селски райони“.
[15] Anthony 'Tony' Mazzocchi беше ръководител на съюза на служителите от нефтената, химическата и атомната промишленост, съчетан със служители в стоманодобивната промишленост (Обединеното предприятие на работниците в нефтената, химическата и атомната промишленост — OCAW), вж. „Справедлив преход“ — Какво точно представлява това? Анализ на език, стратегии и проекти, цитиран по-горе, стр. 7; E. Morena, D. Krause, R. Shelton, V. Price, Картографиране на справедлив (и) преход (и) към свят с ниски въглеродни емисии, Изследователски институт на ООН за социално развитие (UNRISD), 2018 г.
[16] E. Morena, D. Krause, R. Shelton, V. Price, Mapping Справедлив (и) преход (и) към свят с ниски въглеродни емисии, Изследователски институт на ООН за социално развитие (UNRISD), 2018 г., стр. 7.
[17] E. Morena, D. Krause, R. Shelton, V. Price, Mapping Справедлив (и) преход (и) към свят с ниски въглеродни емисии, Изследователски институт на ООН за социално развитие (UNRISD), 2018 г., стр. 11.
[18] R. J. Heffrona, D. McCauleyc, Какво е „Справедлив преход“??, Geoforum, № 88, 2018, стр. 74—77.
[19] Например: справедливият енергиен преход е договорена визия и процес, основан на диалог и набор от ръководни принципи за промяна на практиката на производство и потребление на енергия. Справедлив преход е свеждането до минимум на отрицателното въздействие на промените върху служителите и общностите с дялове в секторите с висок въглероден интензитет. Той също така има за цел да увеличи в бъдеще шансовете за нова и достойна заетост в секторите с ниски емисии на въглерод. Справедливият преход има за цел да осигури равномерно разпределение на разходите и ползите, свързани с прехода от високо въглеродна към нисковъглеродна икономика, Истински хора, истинска промяна. Стратегии за справедливи енергийни преходи, Доклад на GSI, Международен институт за устойчиво развитие, 2018 г., стр. 1.
[20] Истински хора, истинска промяна. Стратегии за справедливи енергийни преходи, Доклад на GSI, Международен институт за устойчиво развитие, 2018 г., стр. 1.
[21] Справедлив преход — къде се намираме в момента и какви ще са следващите стъпки? Проучване на МКС във връзка с ключови действия, свързани с „климатична справедливост 2017 г.“, Международна конфедерация на синдикатите (МКС), Брюксел 2017 г.
[22] Насоки за преход към екологично устойчива околна среда и общества за всички, Международна организация на труда, 2015 г.
[23] Международна конфедерация на синдикатите, която представлява повече от 170 милиона работници по света
[24] „Справедлив преход“ — Какво точно представлява това? Анализ на езици, стратегии и проекти, Съвместен проект за: Трудова мрежа за устойчивост и стратегическа практика: Проект „Политики за инициативи на местно равнище“
[25] Справедлив преход — къде се намираме в момента и какви ще са следващите стъпки? Проучване на МКС във връзка с ключови действия, свързани с „климатична справедливост 2017 г.“, Международна конфедерация на синдикатите (МКС), Брюксел 2017 г.
[26] Става дума за AFL-CIO (Американска федерация на труда и конгрес на индустриалните организации), вж. „Справедлив преход“ — „Какво точно представлява това?“ Анализ на езици, стратегии и проекти, Съвместен проект за: Трудова мрежа за устойчивост и стратегическа практика: Проект „Политики за селски райони“.
[27] Истински хора, истинска промяна. Стратегии за справедливи енергийни преходи, Доклад на GSI, Международен институт за устойчиво развитие, 2018 г., стр. 1.
[28] Член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
[29] Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), известна още като т.нар. „Конвенция по изменението на климата“, е многостранно споразумение с глобален обхват (подписано на 9.05.1992 г. в Рио де Жанейро и излага предположенията за международно сътрудничество по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове (смекчаване), отговорни за явлението глобално затопляне, произтичащо от човешките дейности. До този момент Конвенцията е ратифицирана от 195 страни (194 държави и Европейския съюз). http://www.cop19.gov.pl/ramowa-konwencja-narodow-zjednoczonych-w-sprawie-zmian-klimatu
[30] Парижкото споразумение беше подписано през 2015 г. от 195 държави с 99,75 % от емисиите в световен мащаб. През 2017 г. САЩ, на които се падат 18 % от емисиите в световен мащаб, са се оттеглили от споразумението, Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2017 г.
[31] Доклад за околната среда за 2012 г. „Отговорност в един нов свят“, Немски консултативен съвет по
околна среда, 2012 г.
[32] До 2020 г., до 2030 г. и до 2050 г., вж. „Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2017 г.
[33] https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg
[34] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Европейски зелен пакт, COM (2019) 640 final, Брюксел, 2019 г.
[35] Справедлив преход на работната сила и създаване на достоен труд и качествени работни места, Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата
[36] Справедлив преход на работната сила и създаване на достоен труд и качествени работни места, Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата
[37] Справедлив преход — къде сме в вомента и какви ще са следващите стъпки? Проучване на МКС във връзка с ключови действия, свързани с „климатична справедливост 2017 г.“, Международна конфедерация на синдикатите (МКС), Брюксел 2017 г.
[38] B. Urbaniak, Цветно управление на човешките ресурси — за какво става дума?, Управление на човешките ресурси № 6(119), 2017, стр. 9-20.
[39] Зелено и справедливо бъдеще за икономика с ниски въглеродни емисии, Конгрес на синдикатите 2008 г., стр. 16;
[40] Меркосур — (Mercado Común del Sur — Южноамерикански общ пазар) — международна икономическа организация, създадена от Аржентина, Бразилия Парагвай и Уругвай, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%83%D1%80
[41] Зелено и справедливо бъдеще за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, Конгрес на синдикатите 2008, s. 16; E. Morena, D. Krause, R. Shelton, V. Price, Картографиране на справедлив (и) преход (и) към свят с ниски въглеродни емисии, Изследователски институт на ООН за социално развитие (UNRISD), 2018 г.
[42]Справедлив преход за работници по време на промени в околната среда, Канадски конгрес по труда, април 2000 г.
